Мразя,когато ме гледаш,
шепнейки тихо "прости",
мразя,когато ръцете протягаш,
милвайки мойте коси.
мразя,когато казваш,че ме обичаш,
защото тожа са лъжи!
Мразя,когато безгрижно се шляеш
из мойте сиви мечти,
мразя,когато нежолно сияеш,
докосвайки тез сини очи.
Ти не разбираш,мен ме боли,
прощавам ти всичко,уви,
сърцето ми пак тихо тъжи,
но аз понесох всичко,нали?
Подли планове ти замисляш,
шепнейки тихо в нощта,
казваш че веч ще обичаш
и то само една.
Но това не е вярно,
аз не ще кажа "да"!
Ти обичта ни захвърли,
захвърли я там,на снега.
Ала тя оцеля,
сега е в мойта душа.
Прибрах я в мойто сърце,
то я пази кат малко дете.
Мразя те,това е краят,
Мразя те и ти го знаеш!

стихоплетец търсещ изгубената си душа. Аман от наранени гордости. Ще кажа още нещо по този повод: На един човек не му вървяло в нищо. Загубил на лотария, уволнили го от работа жена му го напуснала, а неплатените сметки завалели от всякъде. Решил да се отърве от тази орисия. Намерил въже качил се на масата в кухнята и преди да надене клупа се огледал за последно сбогом. Зърнал на земята полупразна бутилка от водка /питието е според вкуса/ решил да пийне за последно и слязял от масата. Пийнал веднъж после още веднъж потретил огледал се пуснал радиото и си казал яяяя то живота започна да се оправя....

по света винаги ше има наранени хора,имало го е преди има го и сега...важното е да се отървеш от мъката по някакъв начин...и това е моят си способ,моят начин да се отърва от болка,която тежи в сърцето...да поредната,която излива чувствата си така,но ако не поставиш някакво начало няма да можеш да продължиш напред :)